Клетъчни защитни механизми
1. Фагоцитоза
2. Извънклетъчно убиване

В случаи, когато собствените клетки на организма бъдат заразени с вирус и стават заплаха за организма, се задействат т. нар. NK-клетки или естествени убийци (от англ. natural killers). Те спадат към лимфоцитите – група левкоцити, наречени така, понеже често се откриват в лимфата. NK-клетките имат гранули с белтъка перфорин, способен да се вмъква в липидния двуслой. Няколко молекули перфорин, ако попаднат върху клетъчна мембрана, образуват в нея цилиндричен канал.

Заразяването с вирус променя набора от гликопротеини по клетъчната повърхност и така естественият убиец разпознава заразената клетка. Той се прилепя към нея и чрез екзоцитоза излива върху повърхността й перфорин. В мембраната на прицелната клетка се образуват канали (самият убиец е защитен). Пак чрез екзоцитоза NK-клетката отделя протеиназата гранзим, която прониква през перфориновите канали в прицелната клетка и предизвиква апоптозата й. Умирайки, клетката се закръгля и се откъсва от матрикса и съседните клетки. След това тя се фрагментира на части, които лесно се поглъщат от фагоцитите. Този начин на убиване се нарича цитолиза или цитотоксичност.

Извадка от Имунология, Вроден имунитет
Автор: Майя Маркова