Биопсията е начин за добиване на тъканна проба, т.е. на множество клетки, така както са в организма, за хистологичното изследване без да е направена операцията (в случая конизация). Биопсията се прави като се откъснат едновременно множество клетки от даден орган.
Целта тук не е да се премахне цялата област от атипични или туморни клетки (чисти ръбове, виж по-долу), защото често това е невъзможно, а да се провери дали наистина променените клетки са туморни.

Диагностична биопсия след анормален ПАП тест

На базата на резултатите от ПАП теста, може да се определи дали и колко силно са променени клетките. За да се изследва колко дълбоко в тъканта са се разпространили променените (атипичните) клетки, се прави биопсия, т.е. взима се малко парченче от тъканта в областа на шийката на матката.
Това се прави обикновено когато резултата от ПАП теста е III или III D и продължително време не се променя. При резултат IV A е препоръчително биопсията да се направи възможно най-скоро.
На база на резултатите от хистологичното изследване може да се направи заключение колко дълбоко в тъканта са се разпространили атипичните клетки и да се прецени колко голям е риска, атипичните клетки да се развиват и в бъдеще и евентуално да дегенерират.
Биопсията (в този случай) е сравнително малка интервенция, при която с помощта на колпоскоп, който осигурява по-добра видимост, целенасочено се взима тъкан за изследване. Обикновено се извършва амбулантно.
Според резултатите от хистологичното изследване се определя стадия на цервикална интраепителна неоплазия (ЦИН, engl: cervical intraepithelial neoplasia, CIN), наречена още дисплазия. Този стадий показва, колко напреднали са атипичните промени на клетките.

• CIN I: Лека дисплазия. Наблюдава се промяна на нормалната структура на клетките само в долната една трета на епителния слой на маточната шийка. Обикновено цитологично изследване е показало резултат ПАП III или III D.

• CIN II: Среднотежка дисплазия. Наблюдаваните променени клетки са ограничени в долната половина на епителния слой, горната половина е с напълно нормална структура. Цитологичното изследване обикновено е било с резултат ПАП III D.

• CIN III: Тежка дисплазия. Наблюдават се промени в долните две трети на епителния слой. В тази група влиза и т. нар. Карцинома ин ситу (лат., Carcinoma in situ, CIS). Поведението му все още не е злокачествено, базалната мембрана на епителния слой на шийката на матката не е засегната. Цитологичното изследване обикновено е било с резултат ПАП IV A.

Не е задължително тези състояния да се развият до рак на шийката на матката. Нови изследвания в тази област показват, че при 6 от 10 жени с CIN I и при 4 от 10 жени с CIN II се наблюдават спонтанни ремисии.
Ако атипичните клетки при CIN I или CIN II не изчезнат от само себе си или след терапия (унищожаване на изменената зона чрез високочестотен ток, криотерапия или лазер) за определно време, се извършва оперативна интервенция, т. нар. конизация.
При напреднал стадий, CIN III, се препоръчва краткоскорчно интензивно лечение. В повечето случаи става дума за конизация. Това представлява конусовидна ампутация на шийката на матката. Ако тъканното (хистологичното) изследване на ампутираната тъкан покаже, че няма по-тежко изменение, конизацията се превръща в окончателна лечебна операция.

Биопсия след конизация

Хистологично изследване има и след конизация или друга операция, при която има съмнение за туморни клетки. Изрязаният конус, съответно тъкан, се дават на патолози, които правят хистлогичното изследване. В този случай (след операция) е важно ръбовете на материала (тъканта) да са свободни или чисти. Това означава да няма срязани клетки по средата. Ако е така, има основание да се твърди, че туморните клетки са напълно изрязани.
Разликата между цитология и хистология е следната:
При цитологията се изследват самостоятелни клетки.

Хистологията позволява изследване на тъкани, т.е. на множество клетки, така както са в организма. Поради тази причина хистологията дава по-точни резултати, защото може да разгледа поведението на клетките от дадено образувание в контекста на тъканта, в която то се намира.

Предимството на цитологията е, че материалът за нея се добива много по-лесно за разлика от биопсията, необходима за хистологично изследване. Поради тази причина, цитологията е елегантен метод за скрийнинг.

Биопсия с или без абразио
Както знаем всички, цервикалния канал представлява тунелче, т.е. има 2 отвора – единият е външен и гледа към вагината, а другият е вътрешен и гледа към матката. Ако дисплазията (раничка, атипични клетки или какъвто там е проблемът) е дълбока, т.е. навлязла е навътре в канала, е добре да се направи и абразио, за да се види как стои въпроса с матката, има ли и там атипия или не.