Благодаря на motoneti за усилието, което направи, да набере този текст, ползвайки принт издание на списание “Мама” от 2006 г.

Профилактичното поставяне на серклаж, преди да е започнало разширяване на шийката, при жени, които са имали аборт по типа на цервикалната недостатъчност, дава много добри резултати!

Матката се състои от две части: маточно тяло и маточна шийка. По време на бременност маточното тяло нараства неимоверно и увеличава обема си хилядократно, за да побере плода, плацентата и околоплодните води. Маточната шийка е изходът, през който се ражда плодът. Нейната роля по време на бременността е да затваря надеждно кухината на матката и да задържа бременността в нея. По време на раждането, под въздействие на маточните контракции, шийката се скъсява, изглажда и разтваря, като дава път за преминаването на плода.

В някои случаи обаче може да настъпи неусетно и безболезнено скъсяване и разширяване на шийката на матката в срокове на бременността много преди плодът да е способен за самостоятелен живот. Околоплодният мехур се издува във влагалището през отворената шийка (пролабира), в даден момент той се пука и незрелият плод се изхвърля. Това се случва обикновено във второто тримесечие на бременността и по-рядко в началото на третото тримесечие. Такова безсимптомно разширяване на маточната шийка с последващо пукане на околоплодния мехур се определя като цервикална недостатъчност.
Цервикалната недостатъчност е сред по-рядко срещаните причини за спонтанен аборт или много ранно преждевременно раждане. Характерно за нея е, че плодът е нормален, за разлика от други типове аборти, при които обикновено се изхвърлят увредени и нежизнеспособни зародиши и плодове. Особеност на цервикалната недостатъчност е, че тя се повтаря и при следващите бременности.

Причините, поради които маточната шийка не е в състояние да изпълнява функцията си, невинаги са явни и невинаги могат да се докажат. Предполагаемата причина е травмата в резултат на насилственото и разширяване при кюретаж. Обяснима е ролята на оперативните намеси върху шийката, при които част от нея се премахва, каквито са конизацията и ампутацията. Предполага се ролята на вродени особености в резултат на нарушения в развитието й.
Може да се обобщи, че в отделния случай причината за цервикалната недостатъчност е трудно доказуема. Изключение са ситуациите, при които има прекарана хирургическа намеса върху маточната шийка, който естествено нарушава нейната функция.

Диагнозата цервикална недостатъчност е лесна, когато тя се манифестира с класическите си прояви, описани по-горе. За съжаление точно тогава опитите за намеса не дават обнадеждаващи резултати по отношение изхода на бременността. В този смисъл диагнозата се базира основно на горчивия опит от прекарана неуспешна бременност, която е изгубена по типичния за цервикалната недостатъчност начин. Наличието на такъв случай в анамнезата на една жена е основание за предприемане на превантивни мерки при следваща бременност, преди още да е настъпило разширение на маточната шийка. Тези мерки се прилагат след влизането на бременната във второто й тримесечие, тъй като дотогава (през първото тримесечие) цервикалната недостатъчност все още не застрашава бременността.

Логичен е стремежът за възможно ранно диагностициране на цервикалната недостатъчност, когато възмножстите за намеса са най-обещаващи. За тази цел се използват методи, приложими както по време на бременността, така и в небременно състояние. Някои от тях имат по-скоро историческо, отколкото съвременно практическо значение.
Днес диагнозата на цервикалната недостатъчност се основава главно на данните от клиничното изследване, включващо оглед и палпиране на шийката. С тях се преценява наличието на тенденция за нейното скъсяване и за разтваряне на канала й. От апаратните методи утвърдено място има ултразвуковото изследване. С трансвагинална ехография много точно се измерва дължината на маточната шийка и се преценява дали има вдаване на околоплодния мехур в канала на маточната шийка. Целенасоченото търсене на ранни признаци на цервикална недостатъчност се прави от края на първото тримесечие на бременността.
Мерките за предотвратяване на загубата на бременността в резултат на цервикална недостатъчност се изразяват в прилагането на оперативни процедури, целящи да подсилят и затворят склонната към отваряне маточна шийка. Те се означават с общото наименование “серклаж”. Съществуват различни разновидности на серклаж, въведени от различни автори, които се отличават по техниката на извършване. Най-общо те се състоят в поставянето на циркулярен шев с дебел и здрав конец или лента на маточната шийка на бременната матка, които при връзването си я затварят така, както се затваря кесия.Това се прави през влагалището. Има и по-сложни техники на поставянето на серклаж през корема. Те се прилагат рядко и при специални показания в небременно състояние с оглед профилактиране на бъдеща бременност.
Съществват и различни модификации на песари, които се поставят на маточната шийка с цел да попречат на разтварянето й.

Ефектът от извършването на серклаж при недостатъчност на маточната шийка зависи от редица фактори. Профилактичното поставяне на серклаж, преди още да е започнало разширяване на шийката, при жени, които са имали аборт по типа на цервикалната недостатъчност, дава много добри резултати. В до 85-90% от случаите бременността се запазва и завършва благополучно. За разлика от това опитите да се затвори една вече разширена шийка с издуващ се във влъгалището мехур (т.нар. серклаж на горещо) са обременени с висок процент на неуспех. Профилактичният серклаж не се извършва веднага след забременяването, а се предприема след 14-ата седмица на бременността. Терапевтичния серклаж при вече настъпило разширение на шийката се прави, когато се диагностицира състоянието. Няма пълно единодушие до какъв срок на бременността има смисъл да се опитва извършването на тази операция. Смята се, че след 24-ата-26-ата седмица на бременността тя е безпредметна.

Условията да се направи серклаж са да няма кървене и маточни контракции и да не са изтекли околоплодните води. Задължително предарително условие е да се изключат аномалии на плода чрез обстойно ултразвуково изследване. При плановите профилактични серклажи се извършват и предварителни изследвания за инфекции (хламидии, гонорея, стрептококи) и те се лекуват. Бременните, при които се планира извършването на серклаж, се съветват да ограничат физическата активност и да прекратят половия си живот. В случаите, когато няма категорични предварителни данни за цервикална недостатъчност, но такава се подозира, бременните се наблюдават с чести прегледи и ултразвукови измервания на дължината на маточната шийка. Но дори и това не винаги гарантира, че няма да се пропусне започващо разширение на шийката, тъй като понякога то става много бързо (за часове). Някои акушерски школи препоръчват извършването на профилактичен серклаж при многоплодни бременности като предпазна мярка срещу аборт и преждевременно раждане.

Самата интервенция в най-често прилагания й вариант се извършва в болнични условия под краткотрайна венозна упойка. За това е достатъчен еднодневен престой, но по правило дори и при профилактичен серклаж бременните се оставят под наблюдение за няколко дни. Традиционно след извършване на серклаж се прилагат антибиотици, медикаменти за подтискане на маточни контракции, както и хормонални средства за задържане на бременността, въпреки липсата на убедителни доказателства за допълнителна полза от такова лечение.

При успешно износване на бременност със серклаж, той се сваля, като конеца се прерязва и отстранява, когато плодът достигне зрелост (след 37-ата седмица на бременността). Свалянето на серклажния конец обикновенно се последва от бързопротичащо раждане. Серклажът се сваля и при данни за инфекция, изтичане на околоплодните води или поява на маточни контракции.

Серклажът подобрява шансовете за износване на бременноста при цервикална недостатъчност, но както всеки друг метод в медицината и той не може да гарантира стопроцентов ефект. Усложненията след поставяне на серклаж, особено след 18-ата седмица на бременността или при вече настъпило разширение на шийката, са чести. Те се изразяват в инфекция, пукане на околоплодния мехур, неовладяващи се с медикаменти маточни контракции. В такива случаи серклажът трябва да се свали и да да се даде ход на аборта (преждевременното раждане). Вината за това не е в самата интервенция. Просто не винаги е в състояние да постигне целта си и да задържи бременността до подходящ срок, особено когато условията, при които се извършва са неблагоприятни.