Posted by: Solley on: August 28, 2009
Има различни мненията кога да се постави диагноза “липса на имплантация”, но повечето лекари смятат, че за “липса на имплантация” се говори едва след няколко неуспешни ин-витро/икси опита.
Липсата на имплантация може да се дължи на различни причини:
Проблеми с ембриона
Такива проблеми възникват най-често в резултат на некачествени яйцеклетки и/или сперматозоиди.
Най-честият проблем е неправилен хромозомен набор – липса на дадена хромозома или наличие на допълнителна хромозома. Данни от предимплантационна генетична диагностика показват, че 30% до 90% от ин-витро оплодените яйцеклетки в зависимост от възрастта на майката имат хромозомни аномалии. Освен това се смята, че 75% от предимплантационно кариотипно нормалните ембриони не се имплантират.
Други проблеми, които да възпрепятстват имплантацията, могат да бъдат генетични аномалии или неправилно ДНК. Докато мутациите на HLA G гени се свързват с пост-имплантационни повтарящи се аборти, секрецията на разтворими HLA G протеини при пре-имплантационни ембриони често се използва за прогнозиране на имплантанционния потенциал на ин-витро оплодени яйцеклетки преди ембриотрансфер в матката. Фрагментирана ДНК от сперматозоиди също се свързва с ниско качество на ембрионите и липса на имплантация.
Проблеми с матката или лигавицата на матката
Проблемите с матката, които биха могли да са пречка за имплантация на ембрионите се разделят в 3 групи: анатомични, хормонални и имунологични.
Анатомичните аномалии са лезии (увреждания) на вътрешната част на матката, които механически пречат на имплантацията. Такива анатомични аномалии могат да бъдат ендометриални полипи – доброкачествени израстъци на лигавицата на матката (ендометриум), които стърчат в маточната кухина; субмукозни фиброми – доброкачествени тумори на маточната стена, които стърчат в маточната кухина; Синдром на Ашерман – сраствания в маточната кухина, обикновено като последици от ендометрит.
Необходими са хормонални отговори на ендометриума към естроген и прогестерон, за да бъде матката възприемчива към ембриона. Мутации в някои от гените, кодиращи рецептора на прогестерон, се свързват с повтаряща се липса на имплантация.
Имунологичните механизми, инволвирани при имплантацията, са изяснени донякъде. Както матката, така и ембриона трябва да бъдат податливи на имплантация. Маточната възприемчивост изисква постоянна интеракция между ембриона и майката. Тази интеракция се осъществява чрез протеини, познати като цитокини. Цитокините се секретират (отделят) от клетки на ендометриума, включително и от клетки на имунната система. По време на пре-имплантационния период, подготовката за ендометриума за имплантация включва стимулиране на прилепващи системи, които да задържат ембриона в матката. Ако клетките на имунната система не изпратят правилни сигнали чрез секреция на подходящи цитокини към ембриона, тогава прилепването и последващата имплантация няма да се случи.
Друга възможна причина, която да пречи на имплантацията е инфекция на ендометриума.
Имунологични фактори
Функцията на имунната система е да защитава организма от инфекции с микроорганизми и преборва атипични процеси в тялото като тумори. В някои случаи имунната система може да фунцкионира неправилно и да причини вреда на организма чрез различни механизми.
В областта на ин-витро фертилизацията, неспособността за забременяване и повтарящите се загуби на плода се правят множество проучвания за да се разбере ролята на имунологичните фактори в репродуктивния процес. За съжаление много от тези студии са некоректно направени и водят до неправилни и грешни заключения.
Някои фактори, които се смята, че имат отношение към липсата на имплантация са:
Има различни терапии при липса на имплантация, които зависят от естеството на проблема:
Превод: Solley
По материали от:
http://www.ivf1.com/ivf-implantation-failure/
http://www.ivf1.com/pgd-implantation-failure/
http://www.illinoisivf.com/recurrent-pregnancy-loss/pre-implantation.html