Често жените, на които им предстои ин-витро/икси цикъл си задават въпроса на база на какво лекарят решава дали процедурата ще е по къс или по дълъг протокол.

Най-общо се смята, че късият протокол се използва при “по-стари” жени и/или с високи стойности на FSH и/или нередовен цикъл, съответно овулация. Но на практика в индивидуална ситуация, нещата може да изглеждат различно.

Дългият протокол дава повече гъвкавост на лекаря и по-голям контрол, има възможност за смяна на медикаментите по време на самата стимулация, докато при късия не е съвсем така. Освен това при късия се избягва допълнителното подтискане на “мързеливи” яйчници и слабо или бавно развиващ се ендометриум (лигавицата на матката).

Погледнато от друга страна, дългият протокол е по-голямо главоболие за жената – трае по-дълго време, слагат се повече инжекции и/или се приемат повече медикаменти, което прави намесата в организма по-силна – първо се “изключва системата”, после се стимулира отново.

При жени, които са под 40 години, имат нормални стойности на FSH и редовен цикъл със спонтанна овулация обикновено се започва с дългия протокол, който се смята за стандарт от много лекари.

Не съм съвсем сигурна един лекар как преценява кой е най-добрият вариант, но предполагам, че на базата на опита, който имат, избират подходящия за даден случай протокол.

Допълнителна информация: Видео инструкции за поставяне на инжекции